Таню Николов Жеков известен и като Тане, Таньо, Тани, Тано Николов или Таню войвода е български революционер, деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на ВМОРО и ВТРО, участник във войните за национално обединение.Тане Николов е син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, днес Горски извор, Област Хасково, България. Негов племенник, син на по-големия му брат Кою е друг легендарен български войвода - Никола Коев, известен с прозвището Мамин Колю. Тане завършва първи клас в Хасково. Там отслужва и редовната си военна служба в 10 пехотен Родопски полк, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност - командир на Първи взвод. Загубва твърде рано съпругата си, а наскоро след нея умира и първородната им дъщеря. В края на юни 1902 се уволнява от армията с чин старши подофицер и от август 1902 година влиза като четник на ВМОРО в Беломорска Тракия. Влязъл веднъж в революционната организация и заклел се в приятелство на Борис Сарафов, Тане Николов и? остава верен до края на живота.Тане Николов отначало е четник при Константин Антонов Сеченката, а от 1903 година става самостоятелен войвода. С четата си участва в Преображенското въстание в Тракия, където остава и след въстанието. В революционната му дейност от този период влиза взривяването на железопътна композиция на мост край село Бадома в Тракия през юли 1904 година, извършено заедно с другарите му Митрю Карабелята от село Дервент, Дедеагачко и Кел Петко от село Манастир, Гюмюрджинско, както и неуспешен опит за атентат на гара Кулели Бургас. Четата на Тане Николов води ред сражения с османските войски. В село Мерхамли (днес Пеплос), Ференско в края на декември 1904 след предателство и атентат срещу четата Тане Николов е ранен. Седмица по-късно, през януари 1905 води голямо сражение с редовна туска армия край село Манастир.През 1906 Тане Николов се прехвърля като войвода на ВМОРО в Леринско, Македония. През 1907 година е назначен за войвода в Прилепско и Велешко, където води борба с въоръжената сръбска пропаганда, преследвайки четите на Йован Бабунски и Глигор Лямев из Бабуна планина. През май и юни 1907 година води сражения с турски аскер и сръбски чети при селата Кърстец, Попадия, Никодин и Ракле, Прилепско.През юли 1907 година е ръководител на обединените чети на Организацията, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това при “Ножот”, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско. В района са събрани влезлите от България чети на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Петър Ацев. Към тях се присъединяват четите на Мирчо Найдов и Гьоре Спирков Ленищанец. Подкрепяни са от местната милиция и четите на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски. По време на сражението се включва и пристигащата откъм България чета на Иван Наумов Алябака. Цялата Костурска организационна чета, която е разположена на Ножот, в отсътвието на войводата си Христо Цветков и ръководена от Атанас Попов и поручик Трендафил Думбалаков, отказва да се изтегли под напора на превъзхождащите турски сили.
